Анди Мъри се сбогува с тениса, както само той може

Когато Анди Мъри разгласи, че ще се отдръпна от професионалния тенис след Олимпийските игри в Париж, сюжетът изглеждаше подготвен.

Трикратният притежател на Големия шлем може да се откаже от невероятната си кариера с още едно олимпийско злато в шампионат, който е означавал толкоз доста за него през годините.

Но, както се оказа, медалите не са били нужни на Мъри, с цел да каже съвършено довиждане.

След като изгубиха в поредни сетове от американците Тейлър Фриц и Томи Пол в четвъртък, Мъри и английският му съотборник Дан Еванс споделиха прочувствена прегръдка на корта.

Въпреки че не завоюваха орден, двойката беше написала една от най-хубавите истории на тазгодишните Игри, като на два пъти съумя да се опълчи на логиката, с цел да стигне даже до четвъртфинала на шампионата на двойки при мъжете.

Въпреки че в последна сметка изгубиха, двойката мигновено заплаши с още едно ужасно бягство против американското дуо, което изглеждаше съвсем извинително за това, че най-сетне победи съперниците си.

Мъри, който постоянно е бил експертът, съумява да се държи добре в началото – ръкува се в мрежата, преди да стартира да опакова оборудването си, като че ли нищо не е друго. Но почитателите в " Ролан Гарос " нямаше да го пуснат от куката.

Докато прибра ракетите си за финален път, публиката стартира да скандира името му и Мъри не можа да ги пренебрегва дълго.

37-годишният състезател стартира да става прочувствен и в последна сметка излезе доникъде на корта с вдигнати ръце, а сълзите започнаха да се стичат.

„ Знаех, че този миг идва през последните няколко месеца. Бях подготвен за това. Бях прочувствен, тъй като това е последният път, когато ще играя спортен мач “, сподели Мъри пред кореспонденти след мача.

„ Сега съм откровено благополучен. Радвам се, че би трябвало да отида тук на Олимпиадата и да завърша при моите условия, тъй като от време на време през последните няколко години това не беше несъмнено. ”

Където стартира всичко

Много играчи са спечелили повече шампионати от Големия шлем от Мъри, само че малко на брой са имали същото въздействие върху играта.

На корта той беше състезател, който предизвикваше нещо в тези, които го гледаха; артикул на твърдоглав труд, гений и предпочитание да преследваш всички изгубени дела.

Мъри признава, че в никакъв случай не е бил най-талантливият юноша и е трябвало да потвърди на доста хора, че бъркат в първите дни.

Първото му съревнование беше по-големият му брат Джейми, който самичък стана състезател на двойки, спечелил Големия шлем. Двойката стартира кариерата си, като играе един против различен в локалния тенис клуб в Дънблейн, Шотландия, където майка им Джуди е треньор.

Триото ще продължи да бъде блестяща светлина за Дънблейн, общественост, белязана от смъртоносна пукотевица през 1996 година, при която въоръжен мъж умъртви 16 деца и техния преподавател в локалното главно учебно заведение.

Младият Мъри и неговият брат са посещавали учебното заведение по това време и са оживели от клането. Майка им се беше втурнала към портите оня ден, без да знае дали двамата й сина са убити.

„ Това в действителност ме накара да желая да схвана живота и да дам на децата си най-хубавите благоприятни условия, които мога “, сподели тя преди.

Мъри рядко говореше за въздействието, което нещастието оказа върху него, само че той гордо носеше значката, че е от Дънблейн, когато статусът му доближи суперзвезда.

Като младеж, откакто играе с Рафаел Надал в шампионат за юноши, Мъри убеждава майка си да му разреши да се реалокира в Испания, с цел да тренира на цялостен работен ден. Това беше опит, който форсира гения му и той скоро стартира да прави талази в турнето за възрастни.

Той публично стана експерт през 2005 година и избухна на сцената по време на първия си Уимбълдън, където хилавият младеж стигна до третия кръг, преди да бъде надвит на Централния корт от Дейвид Налбандян в пет сета.

През идващите години Мъри става мъж и трансформира тялото си в спортист от международна класа.

След няколко съвсем пропуща, той направи първия си край на Уимбълдън през 2012 година, където загуби от Роджър Федерер – проваляне, което развълнува английската звезда до сълзи. Разочарованието, което изпита този ден, може да е смазало някои, само че Мъри го употребява като гориво.

Намиране на метод за победа

Месец по-късно той се върна на същия корт, с цел да завоюва златен орден на Игрите през 2012 година в Лондон. Той ще добави и сребро в смесените двойки през тези спокойни дни на домашните си Олимпийски игри.

Успехът сякаш даде начало на нова глава от кариерата му и Мъри завоюва първата си купа от Големия шлем на US Open по-късно същата година.

След това се завърна на Уимбълдън през 2013 година, където постави завършек на 77-годишното очакване на Англия за първенец на сингъл при мъжете – необикновен миг, който в този момент е вписан в историята на нацията.

Най-добрата му професионална година обаче беше несъмнено 2016 година, когато Мъри завоюва втората си купа от Уимбълдън и стана номер 1 в света. Той също отбрани купата си на сингъл на Олимпиадата в Рио.

Тогава травмите започнаха да опустошават тялото на Мъри и той прекара няколко години в игра и отвън нея.